 |
|||
|
|
|||
 |
|
||
|
Преди години обичах млада и красива жена която имаше един единствен недостатък – винаги закъсняваше. На вечният ми въпрос: “Пак ли?”, тя отговаряше с чаровна усмивка: “Нали знаеш че не нося часовник”... От нея за първи път чух, че часовник носят само хората, които позволяват времето да ограничава тяхната лична свобода... Не бях и не съм съгласен с това твърдение изцяло. Човек може да контролира времето си единствено ако носи постоянно своя часовник... |
|||
|
Ако сте съгласни с това твърдение, може би ще се досетите, че има и един друг “Часовник”, който повечето от нас непрекъснато носят в главата си и той им подсказва какво могат и какво не могат да правят. Този часовник понякога ни пречи да правим даже и нещата които обичаме, като ни подсказва: “Сега не му е времето”. Същият ни кара много често да се отказваме дори и от мечтите си, като ни нашепва: “Времето вече отмина”. Голяма част от нас не си позволяват положителна промяна в жизнения стандарт, защото в главите им звучи: “Още не му е дошло времето”. Ако за няколко минути успеем да изхвърлим от главите си този “Часовник” и помислим за истински ценните неща в живота, които все по-рядко се срещат, ще разберем, че на първо място това са свободата и независимоста от една шепа глупости и стереотипи, с които ежедневието ни сблъсква. |
|
||
|
И така, нека да открехнем поне за малко вратичката на клетката, ключа от която държим в собствените си ръце. Г.Б. Шов е казал – “Научете как да получавате от живота нещата, които обичате, иначе ще трябва да се научите да обичате нещата, които получавате”. Заповядайте с нас в сферата на възможностите, и промяната... |
|||
|
|
|||
|
|
|||
